След решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от миналия четвъртък да повиши водещата си лихва с 50 базисни пункта (0.5 процентни пункта) – като мярка за „охлаждане“ на инфлацията, банките у нас предприеха стъпки спрямо парите на граждани и фирми, оставени за съхранение.
Във връзка с решението, взето на 21 юли 2022 г. от УС на ЕЦБ, Обединена българска банка (ОББ) и KBC Банк България премахнаха таксата си за наличност от 1 август 2022 г. Промяната важи както за физически, така и за юридически лица, съобщиха от финансовата институция.
За ОББ таксата върху наличности по разплащателни и спестовни сметки, които надвишават 400 000 лева или тяхната равностойност в чужда валута (с изключение на сметки в долари), е 0.7%. Таксата се начислява на годишна база и е платима ежемесечно. За КВС Банк (доскорошната Райфайзенбанк) промяната е още по-чувствителна, защото там прагът, над който се начислява такса от 0.7%, е 200 000 лв.
Същото направи и Пощенска банка. Клиентите й се възползват автоматично от новите условия още от 25 юли 2022 г. Падат таксите за съхранение на парични средства по влогове, депозитни и разплащателни продукти – както за нови, така и за настоящи клиенти. Банката в момента начислява 0.7% върху всички суми над 200 000 лв.
Още преди 2 седмици една от по-малките банки у нас – TBI Bank, съобщи, че в резултат на новата политика на ЕЦБ, също премахва таксата за съхранение на парични средства по разплащателни сметки за корпоративни клиенти, независимо от техния размер.
За физически лица такива такси банката не е въвеждала, а TBI Bank е и една от малкото банки, които не престанаха да олихвяват спестяванията на клиентите си, пише вестник „Сега“.
Очакванията след решението на ЕЦБ за вдигане на лихвите за първи път от 11 години са и останалите търговски банки да започнат да премахват първо таксите за съхранение на големи суми пари, а след това и да започнат да възстановяват лихвите по спестяванията.
Поскъпването на парите, съхранявани в банките, ще бъде последвано от вдигане и на лихвите по кредитите, предупредиха експерти.
Очакванията са това да става плавно. Според Григор Сарийски, икономист от БАН, процесът няма да е притеснителен за кредитополучателите. По думите му, коефициентът на задлъжнялост на българина е много нисък.
„Това е фактор, който влияе върху стабилността на банките. Финансовата култура е в правенето на сметката. В следващите месеци разходите за храна, вода и сметки ще заемат значително по-голям дял, а по-малко пари ще останат за обслужване на кредита“.
Григор Сарийски
„Някои кредитополучатели имат фиксирани лихви, те ще бъдат постоянни. Хората с плаващи лихви все още имат комфорта на прага, който е определен. Банките също имат комфорт, те имат ликвидни буфери, нямат необходимост от рязко увеличение на лихвите“, разясни Сарийски.
Достъпът до кредит ще стане по-скъп, коментира Иван Стойков от „Моите пари“.
MoitePari.bg – над 1000 финансови продукта, на едно място
Сравнете условията на всички банки за ипотечни и потребителски кредити, депозити, дебитни и кредитни карти. Заявете безплатна консултация и получете персонална оферта за кредит
Повишаването на лихвите по кредитите трябва да накара потребителите да оценят по-внимателно доколко конкретните им идеи са смислени в настоящата среда, но не и да ги спира да се развиват, коментира пред БТА проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова, директор на направление „Финанси и финансов мениджмънт“ в Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab към Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Според нея, ефектът от увеличението на лихвите по кредитите у нас не се очаква да бъде значителен – сега става дума за половин процентен пункт увеличение, а и в бъдеще нарастването се очаква да бъде плавно. Освен това през последните години кредитните правила на банките в България бяха пруденциални, което е най-ясно видимо в съотношението „дълг към доход“ на кредитополучателите.
То варира между 50 и 60 на сто в различните банки у нас, което означава, че кредитополучателите разполагат с буфер за посрещане на непредвидени увеличения на разходите, изтъкна проф. Желязкова. Тя посочи, че банките са силно капитализирани и това дава увереност, че ще продължат да бъдат стабилни и да подкрепят устойчивостта на цялата икономическа система.
Източник: Investor.bg